Ало, нещо се бъркате! Денят на храната беше преди две седмици – макар че някои му викаха “Световен ден на птиците“. Няма все за едно и също да си приказваме, я.

А пък и аз неотдавна ви казах какво мисля за пиленцата.

Но понеже и днес от мен се очаква да кажа нещо много мъдро, ето – да видите, че съм човек:

Храната е важна като въздуха и водата за всяко същество!

Сигурно “Краси” е съкратено от “красиво”. И как да не е красиво? Тигърче, с бяла гушка, с бели “чорапки” – това да ви напомня за някоя друга мацка? Присъстващите не се изключват.

В момента Краси живее при един бегемот. Този не е руснак, така че не е хипопотам.  Не е древен грък, значи не е и митично животно. Не разбрах всъщност какво животно е. Но със сигурност е българин.

Обаче бегемотът живее в чужбина и е в България само за малко – до края на седмицата.  Няма на кого да остави Краси.

А пък на такова сладко коте мястото му не е на улицата, откъдето я е прибрал.

Моля ви, прочете историята на котето Краси, простреляно със сачма в крачето, но вече оздравяло.

Ако вие (или ваш познат) искате да сте в добра компания, Краси е точният човек, макар и да не е точно човек!

Аз за моята собствена прехрана отдавна се грижа сама – веднъж спечелих от блога си цели 50 лева! (Левовете не са особено вкусни, затова напълних с тях джоба на домашната любимка Мариана. Тя пък ми пълни паничката поне по два пъти дневно.)

Онзи ден реших да изненадам Мариана. Станах преди нея, за да й сервирам закуска в леглото. Осигурих храната още призори. Нали знаете – ранно пиле рано пее!

Когато домашната любимка се събуди, гордо тръшнах в краката й ранното пиле – още топло. За да е ясно, че то си е само за нея, не дадох нито перце да падне, нито капка кръв да се пролее от него.

Мариана явно много се зарадва и си взе пилето в пликче, като излезе за работа – сигурно за да се похвали на колегите си какво съм й уловила.

Тя и мен много ме похвали, направи ми комплимент – няколко пъти повтори, че съм убиец!

Само не разбрах защо се оплакваше по телефона, че пилето било много красиво, черничко с жълто коремче…

Ние, котките, не спазваме глупави диети, които забраняват яденето на красива храна. Нито пък ядем разделно черното от жълтото.

Абе, човешка им работа! Странни птици са това хората…

Я аз да не ги мисля човеците, ами да ходя си потърся други пилета.

Ще ги науча да пеят акапелно:

Имала Мариана весело и добро сърце,

имала Мариана котка с едно перце!

Тайната на перфектния ми външен вид е в правилното редуване на сиести и фиести.

Ето – сега ще подремна, защото нищо не разхубавява така, както доброто поспинкване.

А после отивам да си накъдря мустаците, да си тупирам опашката и въобще да се направя неотразима за фиестата за третия ми рожден ден.

Абе, неотразими не бяха ли вампирите? Добре де, тогава нека да съм вампир – LactoVampirus Bulgaricus*!

* За невладеещите латински: това означава “български млекопитаещ вампир“.

Заповядайте на групово пазаруване със 100% отстъпка!

Направо без пари даваме животинки за милиони! (Подаряват се, ако още не сте схванали.)

Четири сладки котенца и едно кученце си търсят дом. По-точно – домове.

Котетата никога не са си имали дом, но са гледани добре от добри хора. И от добра мама.

Оранжевите май са момченца. Другите сами ще решат какви искат да станат, като пораснат.

Кученцето изглежда домашно – общува само с други домашни кучета. Дама е и е много възпитана и гальовна.

Макс си пада по нея, но на мен две кучета вкъщи ще ми дойдат много.

Затова, моля ви, вземете я вие – да не я вземем ние!