От следващата година може и да започна да си крия възрастта. Но засега още се чувствам млада и ще празнувам, та пушек ще се вдига.

Е, пушек ще има, ако не само ми направят солена торта като миналата година, ами й сложат и свещички. Макар че за свещичките ще ми се наложи много да се моля и да обещавам, че няма да си правя пак горещо къдрене на мустаците…

Решила съм и аз да изненадам домашните любимци с празнична трапеза – пиле в сладко-кисел сос по котешки.

Това означава, че пилето ще е в собствен сос, аз ще гледам невинно и сладко, а домашните любимци ще се мръщат кисело, защото най-после ще трябва да приемат, че не гоня врабчетата само за да си поиграя.

Вижте първия поздрав, който получих за рождения си ден:

Хайде, чакам още поздрави по интернет, а подаръците – по куриер!

А сега отивам да дебна плячка за сладко-киселото меню!

вземете това черно коте!

То е и автомонтьор, и градинар, и плюшена играчка, и … – направо не три, а триста в едно!

В момента малкото черно пантерче се подвизава около едната ми къща. Гладно не е останало – намират се добри хора. Но не е редно малки деца да се размотават сами навън.

Пък и котетата имат нужда не само от храна. Те искат някой да ги гали – за какво са им иначе тези копринени кожухчета?!

Така че, моля ви, вземете го! Няма да съжалявате!!!

(Като някой вземе това, имам за раздаване още едно от същия вид – то пък живее около другата ми къща.)

Сигурно се питате, като толкова харесвам малките черни котета, защо не ги взема аз?

Първо, аз съм неомъжена дама. Както знаете, усилено си търся мъж. А кой котарак ще ме вземе с две бебета?!

И втората причина е, че малките приличат на мен – защото са котета. Но са черни на цвят. А аз съжителствам с черен лабрадор.

Та ако из апартамента щъкат и малки черни бебета, злите езици като нищо ще започнат да говорят. Сещате се какво – че Макс не само ме е гонил, но и ме е настигал!

Черно коте – автомонтьор

Черно коте – градинар

Е, намира се и по някой да се съмнява. Точно от такива неверници си попълвам колекцията от пера!

Питайте врабчето, от което майсторски си отскубнах последното перо!

(То пак да е доволно, че паничката ми винаги е пълна – иначе освен пера късам и глави!)

Та като ти се разнесе славата на майстор на перото, почват да те подпитват кога ще издадеш книга. Наскоро пак ме пита един.
Домашният любимец Мариана отдавна обещава да ми издаде не една, а цели две книги. Обещава и обещава…

Не че чак толкова я мързи, де. Според мен се размотава, защото пази природата. Тя знае, че за да се печатат книги, трябва да се секат дървета.

А като няма дървета, вижте какви работи стават!

Още щом като си влязох в къщата, разбрах, че някой ми е сядал на столчето! Май не ми е ял от паничките, но ми ял от сухарите и от топеното сирене – преброих си ги, като си тръгвах миналия път, вие какво си мислите!

Мариана си призна без бой, че е пускала чужди хора в къщата. Някакъв си със странно име, дето започва с с Р и свършва с Р. Сигурно е домашен любимец на някое куче – те кучетата много обичат ррр-тата.

Много хора ме питат – как така си сменям къщите, нали уж котките не обичат такива работи?

Ами аз нямам проблеми. Като ида от едната в другата къща, първата ми работа е да проверя дали всичко си е на мястото: паничката, тоалетната, играчките, високото място (откъдето гледам високомерно), тайното място (където се пъхам, когато ми писне да ме галят). Щом всичко е наред, аз съм доволна.

От мен да знаете:

Къщата е там, където ми е добре!

Не знам за какво му е на черен лабрадор да ходи на плаж! Ще се пече на слънце, що ли? Та Макс и без това е по-черен от черна дупка!

Дано поне да яде повечко риба, та да поумнее…

И дано Ани му обуе памперс на лалета, та целият плаж да му се звери!

А аз го поздравявам с песента за плажа и лалетата. Изпълнява я една група с вкусно име: Врабчета.

Само че те малко бъркат текста – чуйте и техния вариант.

Врабчета – Бански на лалета