Грималкин

Още едно мъниче търси къща, за която да се грижи, и хора, които да обича. Това ние, котките, го умеем!

Сигурно “Краси” е съкратено от “красиво”. И как да не е красиво? Тигърче, с бяла гушка, с бели “чорапки” – това да ви напомня за някоя друга мацка? Присъстващите не се изключват. 😉

В момента Краси живее при един бегемот. Този не е руснак, така че не е хипопотам.  Не е древен грък, значи не е и митично животно. Не разбрах всъщност какво животно е. Но със сигурност е българин.

Обаче бегемотът живее в чужбина и е в България само за малко – до края на седмицата.  Няма на кого да остави Краси.

А пък на такова сладко коте мястото му не е на улицата, откъдето я е прибрал.

Моля ви, прочете историята на котето Краси, простреляно със сачма в крачето, но вече оздравяло.

Ако вие (или ваш познат) искате да сте в добра компания, Краси е точният човек, макар и да не е точно човек!

На три години човек – особено ако този човек е котка! – трябва да умее да се грижи за прехраната на семейството си.

Аз за моята собствена прехрана отдавна се грижа сама – веднъж спечелих от блога си цели 50 лева! (Левовете не са особено вкусни, затова напълних с тях джоба на домашната любимка Мариана. Тя пък ми пълни паничката поне по два пъти дневно.)

Онзи ден реших да изненадам Мариана. Станах преди нея, за да й сервирам закуска в леглото. Осигурих храната още призори. Нали знаете – ранно пиле рано пее!

Когато домашната любимка се събуди, гордо тръшнах в краката й ранното пиле – още топло. За да е ясно, че то си е само за нея, не дадох нито перце да падне, нито капка кръв да се пролее от него.

Мариана явно много се зарадва и си взе пилето в пликче, като излезе за работа – сигурно за да се похвали на колегите си какво съм й уловила.

Тя и мен много ме похвали, направи ми комплимент – няколко пъти повтори, че съм убиец!

Само не разбрах защо се оплакваше по телефона, че пилето било много красиво, черничко с жълто коремче…

Ние, котките, не спазваме глупави диети, които забраняват яденето на красива храна. Нито пък ядем разделно черното от жълтото.

Абе, човешка им работа! Странни птици са това хората…

Я аз да не ги мисля човеците, ами да ходя си потърся други пилета.

Ще ги науча да пеят акапелно:

Имала Мариана весело и добро сърце,

имала Мариана котка с едно перце!

Колкото и да не ви се вярва, вече станах на 3 години, макар че никой не ми дава толкова.

Тайната на перфектния ми външен вид е в правилното редуване на сиести и фиести.

Ето – сега ще подремна, защото нищо не разхубавява така, както доброто поспинкване.

А после отивам да си накъдря мустаците, да си тупирам опашката и въобще да се направя неотразима за фиестата за третия ми рожден ден.

Абе, неотразими не бяха ли вампирите? Добре де, тогава нека да съм вампир – LactoVampirus Bulgaricus*!

* За невладеещите латински: това означава “български млекопитаещ вампир“.

Насам, народе!

Заповядайте на групово пазаруване със 100% отстъпка!

Направо без пари даваме животинки за милиони! (Подаряват се, ако още не сте схванали.)

Четири сладки котенца и едно кученце си търсят дом. По-точно – домове.

Котетата никога не са си имали дом, но са гледани добре от добри хора. И от добра мама.

Оранжевите май са момченца. Другите сами ще решат какви искат да станат, като пораснат. 😉

Кученцето изглежда домашно – общува само с други домашни кучета. Дама е и е много възпитана и гальовна.

Макс си пада по нея, но на мен две кучета вкъщи ще ми дойдат много.

Затова, моля ви, вземете я вие – да не я вземем ние!

24 май не е празник само на книжните плъхове. Това е и мой имен ден, защото съм кръстена на една книга. По-точно – на една книжна котка.

Запознах се с двете си домашни любимки през октомври. Те са родени през този месец. И двете обичат Роджър Зелазни.

А Зелазни има един роман – “Една нощ през самотния октомври“. Всъщност, става дума за 31 нощи и още толкова дни, но явно Зелазни не го бива много в броенето. 😉 Освен това всичките 31 дни и нощи хич не са самотни, ами бъкат от всякакви чудновати създания.

Та точно в този роман се подвизава и книжната плъхоловка Грималкин, на която съм кръстена.

Е, сега вече знаете, че Грималкин е не просто голям образ, а голям литературен образ!

А също и че аз съм не само яка мацка, но и литературна дама!