И тази година имам покана за Blog Action Day. Темата за 2011 е храната.
Ало, нещо се бъркате! Денят на храната беше преди две седмици – макар че някои му викаха “Световен ден на птиците“. Няма все за едно и също да си приказваме, я.
А пък и аз неотдавна ви казах какво мисля за пиленцата.
Но понеже и днес от мен се очаква да кажа нещо много мъдро, ето – да видите, че съм човек:
Храната е важна като въздуха и водата за всяко същество!
На три години човек – особено ако този човек е котка! – трябва да умее да се грижи за прехраната на семейството си.
Аз за моята собствена прехрана отдавна се грижа сама – веднъж спечелих от блога си цели 50 лева! (Левовете не са особено вкусни, затова напълних с тях джоба на домашната любимка Мариана. Тя пък ми пълни паничката поне по два пъти дневно.)
Онзи ден реших да изненадам Мариана. Станах преди нея, за да й сервирам закуска в леглото. Осигурих храната още призори. Нали знаете – ранно пиле рано пее!
Когато домашната любимка се събуди, гордо тръшнах в краката й ранното пиле – още топло. За да е ясно, че то си е само за нея, не дадох нито перце да падне, нито капка кръв да се пролее от него.
Мариана явно много се зарадва и си взе пилето в пликче, като излезе за работа – сигурно за да се похвали на колегите си какво съм й уловила.
Тя и мен много ме похвали, направи ми комплимент – няколко пъти повтори, че съм убиец!
Само не разбрах защо се оплакваше по телефона, че пилето било много красиво, черничко с жълто коремче…
Ние, котките, не спазваме глупави диети, които забраняват яденето на красива храна. Нито пък ядем разделно черното от жълтото.
Абе, човешка им работа! Странни птици са това хората…
Я аз да не ги мисля човеците, ами да ходя си потърся други пилета.
Ще ги науча да пеят акапелно:
Имала Мариана весело и добро сърце,
имала Мариана котка с едно перце!
Колкото и да не ви се вярва, вече станах на 3 години, макар че никой не ми дава толкова.
Тайната на перфектния ми външен вид е в правилното редуване на сиести и фиести.
Ето – сега ще подремна, защото нищо не разхубавява така, както доброто поспинкване.
А после отивам да си накъдря мустаците, да си тупирам опашката и въобще да се направя неотразима за фиестата за третия ми рожден ден.
Абе, неотразими не бяха ли вампирите? Добре де, тогава нека да съм вампир – LactoVampirus Bulgaricus*!
* За невладеещите латински: това означава “български млекопитаещ вампир“.
24 май не е празник само на книжните плъхове. Това е и мой имен ден, защото съм кръстена на една книга. По-точно – на една книжна котка.
Запознах се с двете си домашни любимки през октомври. Те са родени през този месец. И двете обичат Роджър Зелазни.
А Зелазни има един роман – “Една нощ през самотния октомври“. Всъщност, става дума за 31 нощи и още толкова дни, но явно Зелазни не го бива много в броенето. 
Освен това всичките 31 дни и нощи хич не са самотни, ами бъкат от всякакви чудновати създания.
Та точно в този роман се подвизава и книжната плъхоловка Грималкин, на която съм кръстена.
Е, сега вече знаете, че Грималкин е не просто голям образ, а голям литературен образ!
А също и че аз съм не само яка мацка, но и литературна дама!
Преди малко домашната любимка Мариана ми показа един имейл от нейна позната. В него се казва: “Всяко животно – задължително с паспорт и чип” И се уточнява, че това важи и за хамстерите, и за рибките. Кой знае защо са забравили хлебарките, затова подсещам и за тях!
Извинявайте, но на кого ги казвате тези работи? Че аз си имам даже международен паспорт и досие във архивите на ДС! Дори съм се маркирала – тоест, направили са пощенска марка с моята снимка. Ако не вярвате, вижте най-долу пълния набор от документи за самоличност! Не ме питайте защо се казват така. Аз не съм “само”, аз съм много повече от личност!
А пък на Макс сме му сложили специално разузнавателно средство (СРС) – един чип, защото е по-малък и може да се загуби. (Макар че вече отдавна престанах да се надявам на това…)
Освен това никога не си извеждам на разходка златната рибка без лична карта, карта за градския транспорт и карти за “Черен Петър”. Задължително й слагам намордник и не й позволявам да пишка в тревата, където децата си играят. А за да се разпознава, че е моя, дори съм си я надписала с тебешир и съм й ударила печат на едното ухо!
Ама хайде да не се хваля колко съм законопослушна и законосъобразна. Вижте какво ви чака, ако и вие не спазите духа и всичките букви на закона, заедно с препинателните знаци!
От 01.05.2011 г. всеки, който отглежда животно вкъщи, трябва задължително да го регистрира в РВМС, където ще му поставят чип и ще му издадат паспорт. Това важи за всички видове животни, включително хамстери и рибки. От 01.05. до 31.05. услугата ще е безплатна, след 01.06. до 31.08.2011 г. ще се заплаща със символичната такса от 10 лв. на животно, а след 01.09.2011 г. тя става 50 лв. Крайният срок за регистрация и очипяване е 31.12.2011 г. От 2012 г. нататък всеки стопанин, който отглежда нерегистрирано животно, подлежи на глоба от 1000 лв. за първи път и 5000 лв. за всеки следващ. Има идея в чипа да бъдат вкарани необходимите данни, чрез които да могат да бъдат откривани собствениците на животните, които се изхождат на нерегламентираните за целта места – улици, детски площадки и др.
Информацията е от сайта “100 новини“. Останалите 99 не са чак толкова важни, защото не се отнасят за животни.
А, да не забравя – прикачвам с кламерче копие от документите ми за самоличност:
- Ловецът на врабчета
Ето един черен, ама не е лабрадор! :-) 
ПЕТЪК 13 – накратко (блогът на домашния любимец Мариана) ПЕТЪК 13 – надълго и нашироко