– Ловецът на врабчета
Котка с часовников механизъм
Нали не сте забравили, че тази нощ, в събота срещу неделя, точно в четири часа трябва да върнете часовника с един час назад?
Ние, котките, такива работи си ги знаем и без да ни се припомня. На нас часовниковият механизъм ни е вроден.
Например, всяка сутрин точно в 6 часа аз знам, че е време домашните любимци да стават, защото трябва да ми напълнят паничката за закуска!
Ако някой реши да се прави на много остроумен заради картинката и каже, че ние котките сме изкукали, пука ми на кукувичата черупка!
бутон за споделяне в социални мрежи
Да не се мислят за недостижими.Топузчето на часовничето ми е под ръка.Като ласо ще го метна
Svejo: 😉
Svejo: Защо ти е затворено едното око на емотикончето – стоял си пред часовника, когато котката внезапно е излязла отвътре ли? 😛 😛 😛
Ама моля ти се, моето животинче много добре знаеше кой кога трябва да става. Докато баща ми работеше, сутрин с неговото ставане диването скачаше на вратата на стаята ми и отиваше да гньети (естествено, не затваряше вратата след себе си). И това докато баща ми не се пенсионира и аз не станах “най-раноставащият” в къщата, за което получих правото сутрин да ми се разхождат по главата, ако случайно реша да се излежавам.
За Грималкин е въпрос на принципи някой да стане и да й напълни паничката. После тя може да иде до нея, да я подуши и да се фръцне обратно, защото изобщо не е гладна. Но закуската й се полага и ние сме длъжни да я осигурим в точен час.
А, и закуската не е най-голямото посегателство върху съня ми. Коконата се е научила на около час и половина да ме буди нощем и да се галим! Интересно, че с другата си домашна любимка не постъпва така – явно много добре разбира при кого ще й се отвори парашутът и при кого – не!
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up) 😀