Я елате, пиленца, при кака!
На три години човек – особено ако този човек е котка! – трябва да умее да се грижи за прехраната на семейството си.
Аз за моята собствена прехрана отдавна се грижа сама – веднъж спечелих от блога си цели 50 лева! (Левовете не са особено вкусни, затова напълних с тях джоба на домашната любимка Мариана. Тя пък ми пълни паничката поне по два пъти дневно.)
Онзи ден реших да изненадам Мариана. Станах преди нея, за да й сервирам закуска в леглото. Осигурих храната още призори. Нали знаете – ранно пиле рано пее!
Когато домашната любимка се събуди, гордо тръшнах в краката й ранното пиле – още топло. За да е ясно, че то си е само за нея, не дадох нито перце да падне, нито капка кръв да се пролее от него.
Мариана явно много се зарадва и си взе пилето в пликче, като излезе за работа – сигурно за да се похвали на колегите си какво съм й уловила.
Тя и мен много ме похвали, направи ми комплимент – няколко пъти повтори, че съм убиец!
Само не разбрах защо се оплакваше по телефона, че пилето било много красиво, черничко с жълто коремче…
Ние, котките, не спазваме глупави диети, които забраняват яденето на красива храна. Нито пък ядем разделно черното от жълтото.
Абе, човешка им работа! Странни птици са това хората…
Я аз да не ги мисля човеците, ами да ходя си потърся други пилета.
Ще ги науча да пеят акапелно:
Имала Мариана весело и добро сърце,
имала Мариана котка с едно перце!
бутон за споделяне в социални мрежи
1. Не е трябвало да му вземаш птичето на животинчето, само си го е хванало. Пък и в крайна сметка ти нито си дебнала, нито си скачала, нито си се борила, че да му го взимаш. Въобще не е честно!
2. Мойта котка преди удуши лястовичето на едно семейство лястовички, които живееха на нашия прозорец. То случайно паднало на балкона докато се учило да лети, и нашата го хванала. Е, и аз не и дадох да го изяде – иначе врабчета е яла, врабчета бол по улиците. Та като излязох на балкона, пред нашия балкон лястовичките от целия блок се въртят и го търсят – аз се почуствах толкова виновен, че да не ти разправям.
Не съм й вземала птичето! Тя сама ми го даде – беше си специално за мен, затова нито го беше хапала, нито го беше скубала.
Досега все се опитвах да си внушавам, че перата, които намирам, са от невинни игри и в крайна сметка птичките успяват да се отърват. Но как да избягат от две кила чисти мускули? 🙁
Svejo: (beer)
Svejo: И от мен една (beer), та по-лесно да преглътне. 😉
Svejo: На нея не знам дали й трябва нещо за преглъщане, но аз няколко дни не мога да преглътна, че иначе милото животинче всъщност си е убиец по душа…
Svejo: (thumb up) Странни птици са това хората… 🙂
Svejo: Сега, като се замисля – по-добре Грималкин да не ме смята за странна птица, че ще започне да ме гледа с кулинарен интерес… 😉
Svejo: 🙂 🙂 😉
Svejo: горките пернати! :Д
Svejo: Биологично равновесие 😛
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Svejo: 🙂 🙂 🙂 (thumb up) (coffee)
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up)
Svejo: 🙂 (thumb up)
Svejo: @Lusi, какво равновесие, бе? Двукилограмов звяр с манталитета на половинтонен тигър срещу 50-грамово птиче! Ако беше гълъб, щеше да е по-честна борбата, пък и по-малко щеше да ми е жал.
Но Грималкин, като не е някоя дворянка, а апартаментска котка, не може много да подбира. Каквото й падне, това…
Svejo: Не ме разбра,равновесие в природта ,естествен отбор,всичко е както трябва да бьде.Ако няма хищници,птиците и тревопасните толкова ще се развьдят,че ….
Svejo: Разбрах те много добре, понеже съм много умна. Но за да има равновесие в природата, обичам да се правя на много глупава. 😛 😀 😉
Svejo: Имаш самочуствие и чуство за хумор (thumb up) 😛
Svejo: @Lusi, понеже и със скромност ме е разкрасил Господ, само ще кажа едно свенливо ?Благодаря?. 😉 Ех, да имаше сега едно свенливо изчервено човече като в Скайп, и него да го лепна тук…
Svejo: Знам бе,нали се видяхме 😀 😉
Svejo: 🙂
Довольно забавная статья, скажу чесно – удивил. Если не секрет откуда вообще блоггеры черпают материалы для статей? Я понимаю что написаны они собственноручно, но ведь “сюжет” нада найти где-то.